Малко ревю и впечатления от Longhorn 4074

 

        Със затопляне на времето, пристигна и нова версийка на очакваната с много интерес “нова” ОС на Microsoft, която все още е с работно заглавие Longhorn. Версията е  Windows Code Name "Longhorn" WinHEC Build 4074.

Какво ново? Не е малко. На първо гледане веднага прави впечатление обема. Той надхвърля макар и с малко максималните размери на приетия стандарт от 700Мб дискове и по всяка вероятност ще се разпространява на DVD. Оттук вече влизаме с някой долар разход, ако нямаме такова устройство. За момента минаваме само с една по-голяма бланка и OverBurn при записа, но не е ясно с колко ще нарастне пакета до излизането на финална версия. Както се разбра наскоро, от самата фирма не са поставили краен срок за появата и.

        Другото нещо, което затваря още една вратичка – няма начин да се направи инсталация от така добилия популярност всред инсталаторите начин “от DOS”. Поне за момента, такава възможност не е предвидена.

        Структората на файловете в дистрибутива се различава доста, от познатите досега. Основната “част” е в един огромен компресиран файл. “Около него” има някой и друг “дребосък” в няколко директории и това е. Вероятно това цели да лиши от възможност файловете на пакета да бъдат “подменяни” или “преокомплектовани и оптимизирани”, както се “случваше” с някои от предишните инсталации.

        Какво ново в самия инсталатор. Ето в картинки как протича инсталацията.

 

 

 

Познато от NT4.

 

Тук отново познатия начин на инсталация на RAID и SCSI контролери. Отново си търсим флопи за тази цел. Това явно няма да се промени, докато този хардуерен атрибут (периферия), не изчезне от “въоръжение”.

 

 

Това мен лично ми харесва още от старите версии, защото обикновено много бързо “преминава”.

 

 

Това надали ще остане в този вид. Поне така се надявам.

 

 

От тук до влизането в самата ОС инсталацията изглежда по различен начин, в зависимост от това, дали видеокартата е “популярна” и е разпозната от инсталатора, или не. Както се сещата точно тази се оказа неразпозната. Иначе тези кръгчета плавно се преливат в нещо, което наподобява слънце в далечината.

 

 

Ето и първото спиращо ектранче. Оттук само напред! Странното е че до момента, а и през всичките етапи на тези първи конфигурационни екрани, няма разпозната никаква мишка – направо ниво от версиите 3.0-3.11. Така, че преминаването минава с Tab/Ctrl+Tab, стрелките, отказ и потвърждаване с ESC и Enter. Тренирайте!

 

 

Това е мястото за попълване на серийния номер. Предишните квадратчета са заменени с празен ред, който е доста по-голям от мястото, на което се събира самия номер. Инсталатора сам обръща кода в главни букви и “добавя” тирета след всяка попълнена група.

 

 

Тук още можем да се откажем, ако лиценза не ни хареса.

 

 

Това е менюто за конфигурация на някои от настройките, които биха ни потрябвали.

 

 

Тук се избира, на кой дял да стане инсталацията.

 

 

Ето го и процеса на “копиране” на файловете. Тук брояча е относително прецизен.

 

 

Това е първия рестарт.

 

 

Тук е възможно малко по-дълго да се любувате на слънцето и дажа да помислите че добрата машинка е рашила да ви зареже.

 

 

Следващо екранче. При различните дъна продължителността на стоене и броя на точките които изписва е различен.

 

 

Е това е нещото, което условно нарекох “Големия измамник”. Тези ориентировъчни 10 минути ви струват поне половината от загубеното при инсталацията време. Най лощото е, че само часовника си се върти и нямаш понятие до какъв етап е стигнала процедурата. Страшно тромава и тягостна стъпка. На някои дъна за катко се примигва образа. Вероятно тук се разпознава хардуера и се “рови” и разкомпресира многократно оня огромния файл.

 

 

Първия светъл лъч, клонящ към приключване.

 

 

Ето го и Longhorn-чето в “груба” графика, с неразпозната още видеокарта. Както се забелязва, има два месеца, през които продукта да се регистрира.

Тук има доста “стъргане” по харда, особено ако има неразпознат хардуер.

 

 

 

Тук съм показал съвсем грубо какво “коства” като обем самата инсталация. Да не казвам голяма дума, но грубо два пъти повече от Windows XP. Това най-вече го казвам, за да се направят предварителни разчети на големините на дяловете на диска.

 

 

Така изглежда, след като е вече “облагороден” – с разпознат драйвер на видеокартата, с класическия бар и във вид познат ни от предишни версии.

 

 

Ето го менюто за Auto Update. Както веднага се забелязва, далеч не е спазена идеята “всички нови версии да са с вградена защитна стена и антивирусна програма”.

 

 

Ето го и Control Panel-а.

 

 

Това тук а да се види с какъв хардуер са направени тестовете.

 

 

Изглед от Internet Explorer.

 

 

И любимия за хакера Outlook.

 

 

Изглед от мрежовите настройки. Новото тук (още не е тествано) – Microsoft TCP/IP Version 6.

 

 

А това се появява, когато се прочете нов диск от CD-Rom-а.

 

        Е това е!

 

Накои впечатления и мнения

 

       Тази версия се доближава много до познатата ни ОС Windows XP. Затова ще направя грубо сравнение с нея.

1.                        Инсталацията е по-бавна от преди. По странен начин е променено мястото на опознаване на хардуера, което вероятно ще се промени.

2.                        Поне до момента самия инсталатор не е предвиден да следи за грешки при инсталацията. При непрочитане на информация от бланката, вместо да е предвидена възможност за потребителска намеса, компютъра се рестартира с и не дава никакво обяснение. Не трябва да се забравя, че все пак това е тестова версия.

3.                        Инсталатора не се “спогажда” с вътрешни TV тунери и карти, заемащи повече от един софтуерен и хардуерен адрес. “Неоткриването” предизвиква мощен рестарт. Желателно е да се свалят преди инсталацията. След като е напълно инсталиран, тогава да се инсталират една по една. Драйверите за XP се “разбират” добре с тази инсталация, за разлика от предишни версии.

4.                        При екрана за избор на дял за инсталиране, или не работи коректно, или е въпрос на последователност, но обикновено инсталацията става на NTFS и без MultiBoot. Ако има предишна инсталция и се Boot-ва от CD, старите директории се преименуват с окончание .000, и инсталацията се прави като нова. Не е пробван Upgrade върху друг Windows.

 

Повечето софтуери вървят без проблем. Версията е значително по-добра от предишната, която съм тествал. Със сигурност ще има и несъвместимости. Илюзия, или защото е още ненатоварена, но инсталацията след известно време се успокоявя и заработва доста добре.

Като цяло Longhorn върви по-тежко от XP. Изисква повече памет и отново мисля, че минималните изисквания дадени от фирмата производител, трябва да се умножат по две, за да може да се тръгне от някъде.

След като мине повечко време, ще може да се каже нещо по-подробно. Засега само това, че версията работи и ако се вземат предварително под внимание описаните несъвместимости, може да се ползва. И понеже ще има много въпроси “Да я слагам ли?”,мога да кажа, че всеки сам трябва да реши.

 

Автор : pgm